Ние сме израснали с пеенето и музиката. Слушали сме обсъждания, разговори, присъствали сме на тропане по масата при обсъждания между колеги, когато едно време се обсъждаше това как точно трябва да е образът на персонажа. Понеже майка ни и баща ни често участваха на сцената заедно, ние трябваше да сме някъде по гримьорните, спомня си Венцеслав.
Така минават дните на братята Орлин и Венцеслав Анастасови. Дори и кучето им е свързано по своеобразен начин с операта. Грамаданският ирландски вълкодав, за който се шегуват, че с него всичко придобива сериозен вид, е забелязан от Орлин за първи път в Метрополитън в Ню Йорк. Там по молба на българския баритон Владимир Стоянов, Орлин сяда на последния ред, за да види как се получават нещата. На първата сцена – ловната, излизат с някакви кучета, които аз от последния ред ги виждам с големината, с която изглеждат и хората, спомня си Орлин. Това предизвиква любопитството му и веднага отива зад кулисите да види какви са тези животни. Още като го вижда, се влюбва в този домашен любимец и е твърдо решен – ще имам ирландски вълкодав. /БГНЕС