Инструментал: https://www.youtube.com/watch?v=s4H2YVf83Go
Текст: Зорница Петровска, Стефан Кръстев
Прегръдка, като нежен полъх,
милувка, като кадифе,
целувка, вземаща ми воля
и поглед, който ме зове.
И се понасям на вълните
на щастието, че си с мен,
топла влага във очите,
миг прекрасен, споделен.
Нежни ласки, медни думи,
вихър от любов и страст,
няма друго помежду ни,
само чувства, само страст.
Две тела в едно се сливат,
музика от две сърца,
устни в устните се впиват,
плът притиска се в плътта.
Ти и аз сега сме всичко.
Ти си моя, аз съм твой.
Колко много те обичам!
Ти си буря, аз порой.
Пламъкът в пожар прераства,
в огнен танц се ний въртим,
като в приказка прекрасна,
като в сън незабравим.
Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.
И вълната се надига,
нощ, небе, звезди, заря...
думите не стигат
да опишем любовта.
Времето сега е спряло.
Няма минало в този час,
бъдещето закъсняло,
чака в притаен захлас.
Влажни чувства, влажна кожа,
бързо тупкащо сърце,
буза на гръдта положил,
галя твоето лице.
А сега недей заспива!
Аз те чаках много дни.
Много нощи се приспивах
с чакане и със мечти.
Ще налеем чаша вино,
и ще ми разкажеш ти
колко много съм ти липсвал,
колко много ти тежи.
А пък аз ще ти разправям
моите самотни дни,
и отново във забрава
ще се любим до зори.
Те нямаха общо, освен Абсолюта,
някакъв странен съдбовен каприз,
срещна телата им в жарка минута,
на ръба на световния леден корниз...
Под него бе бездна - духовна и гладна,
изпълнена с празно пространство вина,
преди след подхлъзване в нея да паднат,
двамата имаха свойте тела.
Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.
Без гордост, без име, без страх и без дрехи,
без план по успехи, доспехи от ум,
сковал ги във нормите стъклени, вехти,
жребците им диви, сменил със бастун...
без памет, без себе си в своите страсти,
без поглед измерващ, родителски глас,
без малка дистанция, казваща: "Аз-Ти",
те имаха кратък и огнен романс.
Те нямаха общо, освен Абсолюта,
и жарки, желаещи диво тела,
и кратката, вечна и дивна минута....
Дала им истина и Красота...