Николай Димитров - Александра

Николай Димитров - Александра Куплет 1: Като замък със порта и страж, през които не мога да мина. Като лунен крайречен пейзаж. Като чужди очи пред картина. Като синьо, безбрежно море. Като ивица бял, ситен пясък. Като гръм от дъждовно небе, поразяващ сърцето ми с трясък. Припев: Портрет вместо лице. Книга вместо сърце. Преливащи цветове. Вместо очи и коса. Сякаш чувам гласа на герой от роман той останал е сам, във мечти -- океан и очаква те там. Куплет 2: Като сянка във нощно небе - необятна и неуловима, нереална, неясна въобще, непозната, но незабравима. Откровение с теб изживях. Знаеш ли аз те чувам в картини, аз те виждам в сълзи или в смях, аз те чувствам във стихове, в рими. Припев: Куплет 3: Твойта същност е малка война, огън, жупел и бомбардировка. Със стоманена броня жена - шампион в смъртоносна фехтовка. И животът през чифт очила ме поглежда щастлив, но отнесен, а пък аз му отвръщам така: „Скъпа Алекс, за теб е тази песен..." Припев: + Кой е той, аз не знам...