На гроба ми

На гроба ми... /Добромир Радев/ На гроба ми не искам ти да идваш със сълзи на очите, с букети от цветя! Не искам и свещичка да запалваш! Искам да придойдеш просто тъй, сама! Дори и близките ми отстрани да плачат, ти усмихвай се на споменът за мен! Дори и гарваните отстрани да грачат помни, че ще се върна някой ден! И моля те да си облечена във бяло, с очи лъчисти, с разпусната коса! Достатъчно, че всички тук са в черно, дори и аз подмамен от смъртта.. Пристъпи по-близо и не се страхувай! Докосни ми нежно камъка студен! После си тръгни, глава не свеждай! Последно сбогом си вземи със мен! И само споменът със теб ще отпътува. Споменът за мен, за теб, за любовта. Вечно ще живее и ще предизвиква, красивата усмивка на твоята уста.. На гроба ми не искам ти да идваш! Не искам и да плачеш - разбери! Ще бъда ,,Ангел" който ще те наблюдава, и който вечно над главата ти ще бди...