Александра Иванова и Иван Кръстев - Пачно Владигеров - Ръченица оп. 18 (1925г.)

Концерт "Дяволски трели" е в рамките на тринадесети фестивал на изкуствата "Борис Христов", организиран от Музей "Борис Христов", с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Домакин на мероприятието е Музеят “Борис Христов”, по-известен с името Музикален център "Борис Христов". Къщата, в която се помещава музикалният център, е била дом на големия оперен певец Борис Христов и е построена от родителите му през 20-те години на 20 век. С изричното желание да бъде преустроена в културно средище, през 1977 г. къщата е дарена от Борис Христов на държавата и оттогава насам е стопанисвана от Министерство на културата. В центъра се помещават арт-галерия, музейна експозиция за Борис Христов и зала с 50 места, която респектира с рояла „Бьозендорфер”. В музея, където освен концерти, се провеждат публични лекции, литературни четения и бизнес-коктейли. Има и три помещения, оцветени в различни нюанси, във всяко от които се „прави” различно изкуство – танц, музика и танцов театър. Центърът има статут на държавен културен институт към Министерството на културата.  Александра Иванова завършва НМА “Панчо Владигеров” в класа по пиано на проф. Йовчо Крушев. През 2015 г. завършва Теоретико-композиторски и диригентски факултет. Участва в майсторски класове на проф. Виктор Чучков, д-р Анжела Тошева, проф. Сали Пинкас и Евън Хърш, проф. Тамара Поддубная, Марио Серяков, проф. Дейвид Лутц и др. Има самостоятелни концерти и редица участия в концерти. Има изяви в Австрия, Германия, Русия, но споделя, че се чувства най-добре пред родната публика. Иван Кръстев завършва НМА “Панчо Владигеров” в класа на проф. Гинка Гичкова и класа по камерна музика на проф. Ангел Станков. Участвал е в майсторски клас по цигулка на проф. Естер Перени, майсторски клас по барокова и класическа музика при проф. Коля Лесинг, като и по камерна музика при проф. Питър Бук. Инициатор и участник е в редица художествени програми на Музея “Борис Христов”. Свири в оркестъра на Националната опера и балет. Панчо Владигеров е представител на така наречено “второ поколение” български композитори. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.). Той е основоположник на редица жанрове в българската музика и на българската композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни български композитори (негов ученик е и пианистът Ал. Вайсенберг). Произхожда от гр. Шумен, където живеят родителите му, но е роден заедно със своя брат-близнак –­ цигуларя Л. Владигеров, в Швейцария. Свири на пиано и композира от най-ранна възраст. Още десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 г. заминава с майка си и брат си за Берлин, където учи композиция в Академичното висше училище за музика, теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт; завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920 г.). За свои творби получава двукратно “Менделсонова премия” на Академията (1918 г. и 1920 г.). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард ­ Берлин (1920­-32 г.), пише музика за негови постановки. През 1932 г. се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в ДМА, която днес носи неговото име. Панчо Владигеров е представител на така наречено “второ поколение” български композитори. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.). Той е основоположник на редица жанрове в българската музика и на българската композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни български композитори (негов ученик е и пианистът Ал. Вайсенберг). Произхожда от гр. Шумен, където живеят родителите му, но е роден заедно със своя брат-близнак –­ цигуларя Л. Владигеров, в Швейцария. Свири на пиано и композира от най-ранна възраст. Още десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 г. заминава с майка си и брат си за Берлин, където учи композиция в Академичното висше училище за музика, теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт; завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920 г.). За свои творби получава двукратно “Менделсонова премия” на Академията (1918 г. и 1920 г.). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард ­ Берлин (1920­-32 г.), пише музика за негови постановки. През 1932 г. се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в ДМА, която днес носи неговото име. Редица от произведенията му като Българска рапсодия “Вардар” стават емблематични за българската музика. (изт. СБК - http://www.ubc-bg.com/bg/composer/246)